Красива (Галя Георгиева)
36 155
4.12.2008 г., 16:22 ч.

Сам 

  Поезия
589 0 4

Стоиш пред некролога черен

и сълзи солени от очите падат,

в очите й топли някога зелени

смърт и усмивка злобна са се спрели.

Стоиш и плачеш,

а тя усмихва се и сякаш е пред теб,

протягаш се към нея да посегнеш,

но не устните й червени като вино,

а стар портрет докосваш ти.

Не сваля тя очите си от теб,

чертите на лицето й от вятъра са заличени,

но ти я пазиш като спомен жив

и всеки миг да се върне

у дома я чакаш.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тома, мерси много за коментара, поне е реален и ще се постарая повече.
  • Неубедително описание на ситуацията. И смятам, че доста малко трябва, за да кажеш доста повече. Или поне по-добре. Съжалявам, ако става въпрос за близки.
  • Усмивката на внезапната смърт, хладна е прекалено слабо.
  • "смърт и усмивка злобна са се спрели."Ч
    Галя - защо злобна?Може би хладна?

Предложения
: ??:??