27 мая 2014 г., 19:04

Сама

1K 0 5

Звезди са много на небето, 

но тя е винаги сама.

Красива, пареща, прекрасна,

озаряваща със своята светлина.

На нея всички ù възхвалят, 

че най-красивата била, 

но само с красота не се живее, 

щом тънеш вечно в самота.

Самотно някъде блещукаш 

и търсиш сродната душа, 

от толкова чакане изгуби 

и блясъка, и своята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СС Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно !
  • Коа съм аз? Познай! ЛУНА...
  • !
  • Благодаря за хубавия коментар !!!
  • Тъжно, много тъжно, Станислава! Някаква конкретика съзирам тук - на нещо прясно преживяно. И нека раната се затвори час по-скоро. Подейства ми на емпатийна основа и получих усещането за нещо много красиво и много самотно.

    Поздравления, най-искрени, за това кратко, но толкова въздействащо стихотворение!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...