May 27, 2014, 7:04 PM

Сама

  Poetry » Love
1K 0 5

Звезди са много на небето, 

но тя е винаги сама.

Красива, пареща, прекрасна,

озаряваща със своята светлина.

На нея всички ù възхвалят, 

че най-красивата била, 

но само с красота не се живее, 

щом тънеш вечно в самота.

Самотно някъде блещукаш 

и търсиш сродната душа, 

от толкова чакане изгуби 

и блясъка, и своята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СС All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно !
  • Коа съм аз? Познай! ЛУНА...
  • !
  • Благодаря за хубавия коментар !!!
  • Тъжно, много тъжно, Станислава! Някаква конкретика съзирам тук - на нещо прясно преживяно. И нека раната се затвори час по-скоро. Подейства ми на емпатийна основа и получих усещането за нещо много красиво и много самотно.

    Поздравления, най-искрени, за това кратко, но толкова въздействащо стихотворение!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...