5 сент. 2010 г., 22:26

Samba triste *

1.3K 0 13

сяда на всеки странен дървен стол

който после снима с фотоапарата си

и хвърля  монета

изсипва под езика си

две три  остарели думи

запалва лула

завива зад ъгъла казвайки

другия път ще ти разкажа една истинска история  за риби

прави крачка в светлината

и една друга по обратния път

се движи с празен  калъф от тромпет

фишу с цвят на вятър

птиче и ден

никога не е рано за маргарити казва

никога

и

пуска понякога по ревера на сакото си

ноти на самба

която започва на юг в три без четвърт сутрин

и снима

всеки не започнал изгрев

в сърце на дъното на чаша посипана със сол

и тъга една малка

седнала на всеки странен  дървен стол

по улиците на ноември

 

 

*тъжна самба

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...