Колко сладко се прозяваш
и притваряш ти очи,
с мен дали се уморяваш,
уморена от мечти?
Хей, мечтите са безплатни -
да мечтаем аз и ти,
под лазура необятен
да се гмурнем във мечти!
Ти за мен ще помечтаеш,
аз - за твоите коси,
ето, вече уморени,
пътят ни блести в лъчи.
Ще сънуваме, ще търсим
във съня си две очи
да ни омагьосат бързо,
за да бъдем - аз и ти.
Романтично под звездите
танцът да ни събере,
вятърът да бъде ритъм
там, под нашите нозе.
Да усетим нежен полъх,
огнен дар, едно сърце,
а вълшебница, Луната,
виж, погали ни с ръце.
И когато се събудим
със усмивка на уста,
ще мечтаем, че сме били -
аз и ти... сами в нощта!
© Красимир Трифонов Все права защищены