Bemo (Кирил Иванов) Bemo (Кирил Иванов)
10
27 мар. 2015 г., 22:53

Самият залез на човешкия живот

494 0 0

Самият залез на човешкия  живот

 

Есен последна над гроба скърби

Жълтите листи целуват треви

Голите вейки си спусна върба

С тръни ги слива напомня тъга

 

Вятър бездушен във мрака шепти

Плачещи вейки цветя замрази

Зимата само ще спи векове

Чак до забрава под тез снегове

 

 

 

 

Под спазена стъпка „Амфибрахий”

Това стихотворение е подходящо за надгробна плоча.

 

06.08.2014                                                  Кирил Апостолов Иванов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9