Самият залез на човешкия живот

Poetry

495 0 0

Есен последна над гроба скърби

Жълтите листи целуват треви

Голите вейки си спусна върба

С тръни ги слива напомня тъга

Вятър бездушен във мрака шепти

Плачещи вейки цветя замрази

Зимата само ще спи векове

Чак до забрава под тез снегове

Под спазена стъпка „Амфибрахий”

Това стихотворение е подходящо за надгробна плоча.

06.08.2014 Кирил Апостолов Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0