Само от любов мъжете плачат
В горещо юнско пладне,
в дъбравата прохладна,
сред фауна и флора,
сред люляци вървях.
На слънчева полянка
край люлякова сянка,
за кратко, за отмора,
да си почина спрях.
И, седнал на тревата,
разглеждайки цветята,
разпръснати сред нея,
познайте що видях?
Алено червените
момкови сълзи -
смесени със бисерни
момини сълзи!
Плакали са, сигурно, от обич!
Плакали са, сигурно, от щастие!
Само от това мъжете плачат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
