Само от любов мъжете плачат
В горещо юнско пладне,
в дъбравата прохладна,
сред фауна и флора,
сред люляци вървях.
На слънчева полянка
край люлякова сянка,
за кратко, за отмора,
да си почина спрях.
И, седнал на тревата,
разглеждайки цветята,
разпръснати сред нея,
познайте що видях?
Алено червените
момкови сълзи -
смесени със бисерни
момини сълзи!
Плакали са, сигурно, от обич!
Плакали са, сигурно, от щастие!
Само от това мъжете плачат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
