Само шепот ми остана сега
Само шепот ми остана сега.
Сякаш още чувам гласа ти,
от който, помня, не остана и следа.
Сякаш още усещам ръката ти,
която някога съвсем случайно до моята допря.
Ти може би не помниш това,
което аз во веки прокълната съм да не забравям.
Аз помня как до прозореца стоеше и в погледа ти прозираше тъга.
Сърцето си бе другиму дала и в тебе се бе загнездила онази вечна празнота.
Смъртта най-лукаво тогава се засмя, отправила се бе с погибел към твоята душа.
От всички мои спомени този е най-яркият.
Този, в който аз сърцето си ти давам, обвито с вечните ми обещания.
Само шепот ми остана сега.
Шепотът на моята погубена душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николинка Кирилова Все права защищены
