paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
22 апр. 2011 г., 18:31

Само силните прощават 

  Поэзия
1377 0 8

Когато дълго време бил си слаб

и тежък камък на врата си носил.

И са ти хвърляли корички хляб,

та после да те изгризат до кости.

 

И болката до дъно си изпил.

И пред ръба на бездната, обречен,

пак в своята душа не си убил

това, което прави ни човечни.

 

Тогава Господ своята ръка

премъдра и пречиста ти подава.

Отново се изправяш на крака.

И всички издевателства прощаваш.

 

Прощаваш на приятел и на враг.

Но те ще искат пак да те удавят.

И трън в очите им ще бъдеш пак.

Защото само силните прощават.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??