Само силните прощават
Когато дълго време бил си слаб
и тежък камък на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил.
И пред ръба на бездната, обречен,
пак в своята душа не си убил
това, което прави ни човечни.
Тогава Господ своята ръка
премъдра и пречиста ти подава.
Отново се изправяш на крака.
И всички издевателства прощаваш.
Прощаваш на приятел и на враг.
Но те ще искат пак да те удавят.
И трън в очите им ще бъдеш пак.
Защото само силните прощават.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
