9 февр. 2008 г., 09:32

Само ти

781 0 1

Седя си сам,
за тебе мисля
и страниците в мен
вятърът разлиства.

Разлиства ги той
една по една
и надниква наново
в мойта душа.

А тя пустее
без твойта усмивка
и линееща без теб
мигом тя извиква:

"Къде си ти, кралице моя,
при твоя роб сега ела,
че от любов по тебе се разкъсва
душата му на две сега."

Кралице моя, колко си красива,
с хубави очи, с ангелско лице.
Отпусни сърцето твое,
на чувствата си да се отдаде.

Че мене то обича,
знаеш ти добре.
Недей го ти прикрива
зад бялото перде.

Колко много теб обичам,
представа нямам даже аз,
затуй сърцата си да слеем
заедно в този час.

Отдавна чакам теб, любима,
откакто аз съм се родил.
По твоите очи и устни страстни
отдавна аз съм се влюбил.

Косите твои аз съм галел
с топлите си две ръце,
а в гърдите ми безумно бие
моето добро сърце.

Очите твои аз съм виждал
в мислите и в своя сън.
Дали сега не съм попаднал
отново аз в реален сън?

Твоите устни страстни
отдавна сякаш съм целувал.
По целувките ти сластни
отново аз сега бленувам.

Шепотът на твоето сърце
отдавна сякаш аз усещах.
Него всяка нощ
с трепет аз посрещах.

Звездите от небето
бих свалил ти аз сега,
но не биха се сравнили
те с твойта красота.

Бих се аз оглеждал
в капките роси,
но не биха се сравнили
те с твоите очи.

Галил бих вълните
по реки и езера,
но не биха се сравнили
с твоята коса.

Целунал бих цветята
и макар да са прекрасни,
не биха се сравнили
с устните ти страстни.

Нищичко не може
теб да замени,
затова при мене искам
да бъдеш само ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....