9.02.2008 г., 9:32

Само ти

782 0 1

Седя си сам,
за тебе мисля
и страниците в мен
вятърът разлиства.

Разлиства ги той
една по една
и надниква наново
в мойта душа.

А тя пустее
без твойта усмивка
и линееща без теб
мигом тя извиква:

"Къде си ти, кралице моя,
при твоя роб сега ела,
че от любов по тебе се разкъсва
душата му на две сега."

Кралице моя, колко си красива,
с хубави очи, с ангелско лице.
Отпусни сърцето твое,
на чувствата си да се отдаде.

Че мене то обича,
знаеш ти добре.
Недей го ти прикрива
зад бялото перде.

Колко много теб обичам,
представа нямам даже аз,
затуй сърцата си да слеем
заедно в този час.

Отдавна чакам теб, любима,
откакто аз съм се родил.
По твоите очи и устни страстни
отдавна аз съм се влюбил.

Косите твои аз съм галел
с топлите си две ръце,
а в гърдите ми безумно бие
моето добро сърце.

Очите твои аз съм виждал
в мислите и в своя сън.
Дали сега не съм попаднал
отново аз в реален сън?

Твоите устни страстни
отдавна сякаш съм целувал.
По целувките ти сластни
отново аз сега бленувам.

Шепотът на твоето сърце
отдавна сякаш аз усещах.
Него всяка нощ
с трепет аз посрещах.

Звездите от небето
бих свалил ти аз сега,
но не биха се сравнили
те с твойта красота.

Бих се аз оглеждал
в капките роси,
но не биха се сравнили
те с твоите очи.

Галил бих вълните
по реки и езера,
но не биха се сравнили
с твоята коса.

Целунал бих цветята
и макар да са прекрасни,
не биха се сравнили
с устните ти страстни.

Нищичко не може
теб да замени,
затова при мене искам
да бъдеш само ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...