Само за... мъже! (Уж) ;)
"Никога не успях да разбера защо сексуалните подбуди при мъжете и жените са тъй
различни. И никога не проумях цялата история с Венера и Марс. Така и не разбрах защо
мъжете мислят с главата си, а жените със сърцето."
Неизвестен (поне за мен, автор)
Следва пример на Автора в проза, който се опитах да перифразирам в стих.
* * *
Каква нежна нощ бе само,
лежахме с теб с преплетени ръце,
една любов в души на двама
се гушеше във моето сърце.
Страстите клокочеха като вулкан,
притиснах я, понечих да се любим,
изглежда, че останах неразбран,
усетих в думите и нотка груба...
- Остави ме, скъпи, нямам вдъхновение,
на мястото ти искам да се върнеш,
сега не съм във настроение,
желая само, ти да ме прегърнеш...
И сякаш вятър в стаята повява,
какво това пък, трябваше да значи,
и думи, от които всеки мъж се опасява,
които чува, но не разбира ги обаче...
- Ти не си на нивото
на моите емоционални
потребности
като жена. За живота аз имам други познания!
Имам други
приоритети
и ценности,
и не мога да задоволя
твоите плътски, мъжки, желания...
Не можеш ли да ме обичаш по присъщност
и да заглушиш на хормоните рефлекса,
да ме обичаш заради човешката ми същност,
а не... заради сластта и секса?...
Направих се, че все едно я разбрах,
че кой ли ги разбира пък жените?!...
Обърнах се и със въпрос заспах,
какви ли ще са бъднините?!...
Събудих се, гледах я - бе като фея,
казах и, че имам изненада,
че този ден посвещавам на нея
и ще има много награди...
Погледна ме с поглед философски
и тръгнахме из големия град,
в огромния център търговски,
я посветих на... пазарен парад...
Хареса си много и разни парцала,
не се загледа за миг във ценичките,
- Ако не си решила кое - не си разбрала,
взимаме, скъпа... от всичките...
И нови обувки за всяко парцалче
пазаруваше щедро със марш,
за всяко отгоре - копринено шалче,
няма проблеми - днеска съм... ларж...
Отидохме до бижутерите,
взе обеци с по два диаманта...
- Ако желаете други да мерите? -
рече човекът зад щанда.
Така е, си мислех - нали съм съпруг,
а тя пазаруваше без да се мае,
мислеше сигурно, че вече съм луд,
даже гривни за тенис?! Та, тя не играе!...
В очите ми нямаше дори неприязън,
купът от вещи беше на... масата,
тя от възторг бе пред... оргазъм
и усмихнато каза: - Хайде към касата!...
Навярно си мислеше: "Леле, колко изкрънках".
Да пазаруваш, Боже... какво забавление!...
А аз едва се сдържах и измрънках:
- Неее, мила, не съм в настроение...
Побеля! Ченето увисна! Бе жалко,
но мисля, че това са подробности.
- Просто исках да ги подържиш за малко
Ти не си на нивото
на моите
финансови
възможности!...
Тук няма нищо за хитруване,
не намирай тука нередности,
не мога в това пазаруване,
да задоволя твоите женски потребности...
След всичко това после добавям,
а огънят в очите и взе да лудува.
- Защо не ме обичаш за това, което представлявам,
а не заради нещата, които ти купувам?...
Изцъкли убийствен поглед насреща,
с блясъка, с оня ужасен рефлекс,
знаех, че няма да има ни свещи,
ни тиха вечеря...
Да не говорим... за секс!!!
:))))))))))))))))))))
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
