Самодивски ласки ме изгарят
Самодивски, стъпките ти парят
и върлуват босоного във съня ми,
послеписно ласките ти ме изгарят
и посяват празнина с безгласни струни...
Онемявам безвъвратно, щом си тръгнеш,
тишината ми горчи обезлюдена,
щом целувките във пепел ти превърнеш,
там ще стихне светлината... приглушена.
Залинявам в безлюбовното присъствие,
преобърнало във хаос мойте длани,
опустели от безизразно отсъствие,
на уханието твое... ! Стига рани...
Във прегръдките ми още тъй е топло,
моя дивна и нестихваща любов,
облекчи със сълзите кървящо рамо
и молитвите дочуй във моя зов...
Пак препускай огнено и неуморно,
в траекторията спираща до мен...
и отдай се цялостно и безусловно,
на магиен порив нов и устремен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
