15 мая 2015 г., 21:34
Самоирония с чувство за х(т)умор
Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника
върху сакото пониквам в илик
закопчаваш ме делнично в принципи
да закърпя тъгата си в плик
да се пратя в гори тилилейски
(белким свикна с това че не ставам)
змей-горянин да грабне сърцето ми –
то и без туй отдавна го няма…
Аз съм смешна и дращя под ноктите
в малък тумор живея от ляво
всяка вечер се беся с очите ти
да прелея от пусто към празно…
© Бехрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря!
-
Поздравления много добре е написано .☺
-
-
-
Браво, Бети!
-
В нас си е Дочка, и слава Богу!
Благодаря ти!
... за илюзиите си много права...
Белла! -
"змей-горянин да грабне сърцето ми –
то и без туй отдавна го няма…"
Всяка приказка почва с предчувствие
Всяка приказка свършва с награда.
А във ляво се трупат илюзии,
че детето е винаги в нас.
Аплодисменти, Бети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
