Самоирония с чувство за х(т)умор
Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника
върху сакото пониквам в илик
закопчаваш ме делнично в принципи
да закърпя тъгата си в плик
да се пратя в гори тилилейски
(белким свикна с това че не ставам)
змей-горянин да грабне сърцето ми –
то и без туй отдавна го няма…
Аз съм смешна и дращя под ноктите
в малък тумор живея от ляво
всяка вечер се беся с очите ти
да прелея от пусто към празно…
