I.

Искам да опиша чувствата ми във куплет.

Но тях дали наистина ги има?

Съмнението п(р)оявява се на този ред,

Сърцето ми затворено го провокира.

Искам да открия обяснението за това,

което кара ме да страдам,

когато чакам да се появиш през някоя врата,

а теб те няма и аз духом в бездната пропадам.

А да те видя, чуя или твоето присъствие усетя,

покачва моето съмнение,

че преповдигнатото в тоз' момент мое настроение,

е плод на влюбчивото ми въображение.

Опитах се да си призная,

че те харесвам, даже те желая.

Но болното ми от любови разни тяло,

ми казва ясно - само ти се е прищяло.

II.

Ще замълча и ще почакам

незнайното не искам да насилвам

и докато отговорът в думите ти се опитвам да прозря,

ще скрия мисълта за тебе някъде дълбоко в моята душа.

Мълчаливо ще те наблюдавам

ще търся в погледа ти знак

за туй, което явно аз не осъзнавам

и ще те заговарям после пак и пак.

А някой ден ще се напия

от мисълта за теб опиянена,

ще те издърпам и със всичка сила

да танцувам с теб аз ще посмея.

И в този миг ще съм избрала

дали, какво и на кого аз да призная,

тъй мълчаливо в тебе ще се влея

и ще зачакам...а докато чакам ще затлея...и ще пея!

Н.Д.

Кьолн