Стоя и мисля през дим от цигара,

коя ли подред ще е тази нощ,

в която затварям очи и се моля да умра.

Със всяко мигане, сезон си заминава,

а промяна няма.

Ни добро, ни лошо правя.

Кой ще ме съди, като вече ме няма?

Ни за Рая, ни за ада мога да мечтая.

Всеки уж с дар се ражда, а моят май го няма.

Или моят е сам да се съдя, и сам да се наказвам.

Ако е това, добре го правя.

Радост не си позволявам, нямам и вяра.

Сам съм тук и там ще бъда.

На кого се моля сам не зная,

но се моля да дойде края

на вечния ми самосъд.