Самосъд
359
0
0
Стоя и мисля през дим от цигара,
коя ли подред ще е тази нощ,
в която затварям очи и се моля да умра.
Със всяко мигане, сезон си заминава,
а промяна няма.
Ни добро, ни лошо правя.
Кой ще ме съди, като вече ме няма?
Ни за Рая, ни за ада мога да мечтая.
Всеки уж с дар се ражда, а моят май го няма.
Или моят е сам да се съдя, и сам да се наказвам.
Ако е това, добре го правя.
Радост не си позволявам, нямам и вяра.
Сам съм тук и там ще бъда.
На кого се моля сам не зная,
но се моля да дойде края
на вечния ми самосъд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Karasu Tengu Всички права запазени
