Самота
Самота
С Безвремие, с тъга, завивам се сега.
И утрото светло дори - гасне в мойте очи.
Безвкусен и сив е денят, без радост, желани мечти.
И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.
Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я.
И утре пак е така – досаден и блед е света.
Безцветно минават ми дните – покрити с прах и забрава.
И няма го вече смехът, усмивката вече я няма,
само сълзите текат, като кръв от отворена рана.
Такъв е животът сега , Сам - от - А-та до Я .
Отшелник оставам - скрит във безкрая,
кат' малка светулка напуснала Рая.
И никой не иска тази искра,
да свърже съдбата си с мойта съдба.
Така аз живял съм, живея сега,
сам остарявам с една Самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Георгиев Все права защищены
