Самота

С Безвремие, с тъга, завивам се  сега.

И утрото светло дори - гасне в мойте очи.

Безвкусен и сив е денят, без  радост, желани  мечти.

И гърчи се даже нощта, догаря безмълвно и тя.

Такъв е животът сега , Сам - от А-та до Я.

И утре пак  е така – досаден и блед е света.

Безцветно минават ми дните – покрити с прах и забрава.

И няма го вече смехът, усмивката вече я няма,

само сълзите текат, като кръв от отворена  рана.

Такъв е животът сега , Сам - от - А-та до Я .

Отшелник оставам - скрит във безкрая,

кат' малка светулка напуснала Рая.

И никой не иска тази искра,

да свърже съдбата си с мойта съдба.

Така аз живял съм,  живея сега,

сам остарявам с една Самота.