9 дек. 2006 г., 21:17

Самота 

  Поэзия
900 0 0
Болката, гнева и ревността,
не отстъпиха, стои си там сама и
чака дни и нощи.
От черна стана бяла,
от бяла стана черна и 
така докрай света,
стои си там и чака под дъжда.
Надява се, но надежда няма,
той да се завърне и
да я прегърне.
Да усети, че не е сама!
Да усети тя, някогашната любов,
чиста и невинна.........

© Симона Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??