Самота

9 dic 2006, 21:17

Poesía

911 0 0

Болката, гнева и ревността,
не отстъпиха, стои си там сама и
чака дни и нощи.
От черна стана бяла,
от бяла стана черна и
така докрай света,
стои си там и чака под дъжда.
Надява се, но надежда няма,
той да се завърне и
да я прегърне.
Да усети, че не е сама!
Да усети тя, някогашната любов,
чиста и невинна.........

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Самота

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas