9 dic 2006, 21:17

Самота 

  Poesía
899 0 0
Болката, гнева и ревността,
не отстъпиха, стои си там сама и
чака дни и нощи.
От черна стана бяла,
от бяла стана черна и 
така докрай света,
стои си там и чака под дъжда.
Надява се, но надежда няма,
той да се завърне и
да я прегърне.
Да усети, че не е сама!
Да усети тя, някогашната любов,
чиста и невинна.........

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??