22 нояб. 2006 г., 21:02

Самотата е любов

815 0 8

                     Самотата е любов

 

                               Самотни улици, сама вървя,

                                           самотен светофарът мига.

                              

                              Сама кола със сам шофьор

                                           забързано от някъде пристига.

 

                              Самотен рейс с пътник сам

                                           на крайна спирка спира.

 

                              Сама луна зад облак бял

                                           безмълвно протестира.

 

                              Самотни стъпки чувам аз

                                           на влюбени пред мен.

 

                              И самотата шепне в страст:

                                           Побързай, за любов e време.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Вакарелска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...