22.11.2006 г., 21:02

Самотата е любов

818 0 8

                     Самотата е любов

 

                               Самотни улици, сама вървя,

                                           самотен светофарът мига.

                              

                              Сама кола със сам шофьор

                                           забързано от някъде пристига.

 

                              Самотен рейс с пътник сам

                                           на крайна спирка спира.

 

                              Сама луна зад облак бял

                                           безмълвно протестира.

 

                              Самотни стъпки чувам аз

                                           на влюбени пред мен.

 

                              И самотата шепне в страст:

                                           Побързай, за любов e време.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Вакарелска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...