Самотата на нашето време

Не се страхувайте от самотата
не е най-страшното на този свят.
По-страшно е да бъдеш сам сред много хора,
по-чужд от незаконен емигрант.
Не се плашете, не бягайте от нея,
застанете пред огледалото очи в очи,
душата си пред нея разголете,
че само голотата може нещо да роди.
Не се опитвайте да я запълвате с ненужни вещи,
с излишни разговори, приказки, дела.
Дупките от вътре пак са празни,
така запълвате единствено повърхността.
А същността на дъното зее като яма,
объркана от бързотичащия свят,
на всяка спирка окачена по една реклама,
на всеки ъгъл банков автомат.
И учат ни модерните течения,
че трябва към идеалното да се стремим,
идеална работа, пътувания, кариера,
а връзките ни като цветен панаир.
Изложени на показ и добре гримирани,
търсещи вниманието на хиляди очи
да видят как сме весели и влюбени
и как животът ни по мед върви.
Но в този странен час някъде между дванайсет,
когато падат всички светлини
пред себе си ще можем ли да си признаем,
че без да осъзнаем, останахме сами.