Самотата на нашето време
Не се страхувайте от самотата
не е най-страшното на този свят.
По-страшно е да бъдеш сам сред много хора,
по-чужд от незаконен емигрант.
Не се плашете, не бягайте от нея,
застанете пред огледалото очи в очи,
душата си пред нея разголете,
че само голотата може нещо да роди.
Не се опитвайте да я запълвате с ненужни вещи,
с излишни разговори, приказки, дела.
Дупките от вътре пак са празни,
така запълвате единствено повърхността.
А същността на дъното зее като яма,
объркана от бързотичащия свят,
на всяка спирка окачена по една реклама,
на всеки ъгъл банков автомат.
И учат ни модерните течения,
че трябва към идеалното да се стремим,
идеална работа, пътувания, кариера,
а връзките ни като цветен панаир.
Изложени на показ и добре гримирани,
търсещи вниманието на хиляди очи
да видят как сме весели и влюбени
и как животът ни по мед върви.
Но в този странен час някъде между дванайсет,
когато падат всички светлини
пред себе си ще можем ли да си признаем,
че без да осъзнаем, останахме сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Атанасова Всички права запазени