Самотен Демон

Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,

сили нямам да спра влиянието ти върху мен...

Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,

ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...

Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ,

мислите ти неусетно ще те доведат при мен..

И колкото и късно да е, ще стоиш в тъмата до немощ,

чакайки мъглата да отмине, да настъпи ден...

Ала денят е тъй далечен и времето е сякаш спряло,

изплъзна се от устните ти сподавен стон..

Бориш се със страховете, копнеейки за мойто тяло,

стоейки зад вратата като самотен Демон...