geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
25 мая 2016 г., 21:00

Самотна лодка 

  Поэзия » Гражданская
554 2 5

 

Самотна лодка
Мъничка лодка заспала на кея,
морето полюшва небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните за нея,
рибаря и мрежата пълна с мечти.

Едва си отишла нощта, той е тука,
с напукани пръсти такъми реди.
Лулата запалва, дано е наслука,
молитва към Бога с надежда мълви.

"Денят ще е хубав!" - тихо се смее.
"Богат ще е улова!" - колко мечти!
"Зимата идва, дали ще успее?" -
скришом избърсва издайни сълзи.

Загребва с веслата, че мами морето,
очите не виждат, ръцете болят.
А зимата идва, изтръпва сърцето
и мисли тревожни все се редят.

Колко ли зими изминаха вече?
Колко лета ли дойдоха след тях?
Лодка самотна се мята далече,
няма го стареца с тихия смях.

 

© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??