Самотна лодка
Самотна лодка
Мъничка лодка заспала на кея,
морето полюшва небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните за нея,
рибаря и мрежата пълна с мечти.
Едва си отишла нощта, той е тука,
с напукани пръсти такъми реди.
Лулата запалва, дано е наслука,
молитва към Бога с надежда мълви.
"Денят ще е хубав!" - тихо се смее.
"Богат ще е улова!" - колко мечти!
"Зимата идва, дали ще успее?" -
скришом избърсва издайни сълзи.
Загребва с веслата, че мами морето,
очите не виждат, ръцете болят.
А зимата идва, изтръпва сърцето
и мисли тревожни все се редят.
Колко ли зими изминаха вече?
Колко лета ли дойдоха след тях?
Лодка самотна се мята далече,
няма го стареца с тихия смях.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
