geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
May 25, 2016, 9:00 PM

Самотна лодка 

  Poetry » Civilian
620 2 5

 

Самотна лодка
Мъничка лодка заспала на кея,
морето полюшва небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните за нея,
рибаря и мрежата пълна с мечти.

Едва си отишла нощта, той е тука,
с напукани пръсти такъми реди.
Лулата запалва, дано е наслука,
молитва към Бога с надежда мълви.

"Денят ще е хубав!" - тихо се смее.
"Богат ще е улова!" - колко мечти!
"Зимата идва, дали ще успее?" -
скришом избърсва издайни сълзи.

Загребва с веслата, че мами морето,
очите не виждат, ръцете болят.
А зимата идва, изтръпва сърцето
и мисли тревожни все се редят.

Колко ли зими изминаха вече?
Колко лета ли дойдоха след тях?
Лодка самотна се мята далече,
няма го стареца с тихия смях.

 

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??