Самотна нощ

   По пътя мрачен аз вървя,
   преглътвам свойта самота,
   загърбвам своята тъга.
   Но как ли да забравя любовта?
   
   Но как ли да забравя аз,че ти
   с лъжите другата от мене скри?
   Защо предаде обичта? 
   Защо остави ме сама?
   
   И как, кажи ми да преглътна
   споменът за твоите очи,
   за всяка сладостна прегръдка,
   за всеки миг със теб, кажи?
 
   Ще минат дни. Ще ме боли.
   Ще крия своите сълзи.
   Но знай, кълна се, ще забравя
   навеки твоите лъжи!

   По пътя слънчев аз вървя,
   преглътнах свойта самота,
   загърбих своята тъга   
   и знай, погребах любовта!