22 nov 2005, 20:49

Самотна нощ

  Poesía
1.4K 0 0
     Самотна нощ

   По пътя мрачен аз вървя,
   преглътвам свойта самота,
   загърбвам своята тъга.
   Но как ли да забравя любовта?
   
   Но как ли да забравя аз,че ти
   с лъжите другата от мене скри?
   Защо предаде обичта? 
   Защо остави ме сама?
   
   И как, кажи ми да преглътна
   споменът за твоите очи,
   за всяка сладостна прегръдка,
   за всеки миг със теб, кажи?
 
   Ще минат дни. Ще ме боли.
   Ще крия своите сълзи.
   Но знай, кълна се, ще забравя
   навеки твоите лъжи!

   По пътя слънчев аз вървя,
   преглътнах свойта самота,
   загърбих своята тъга   
   и знай, погребах любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...