jarjar (Пламен Митев)
3

19 сент. 2010 г., 21:02

Самотни души

Поэзия » Философская

1.1K 0 4

САМОТНИ ДУШИ

Той бе в кома. Дълго беше сам.

Не чуваше, не виждаше. Затворен

в своя свят... за всички беше ням,

макар че дълго, дълго му говорех.

И там, във тихата си бяла стая,

той очи отвори, бавно, като в чудо -

проговори: Сънувах или не, не зная,

но това, което е отвъд... е лудост!

Надпис огнен се яви пред мене,

буквите горяха, цели в адски пламък...

случваше се всичко като във творение,

а смисълът тежеше, сякаш бе от камък!

Щом си тук и огнените знаци виждаш,

застанал си на прага, нататък няма нищо!

Върни се да довършиш земните си грижи,

ще дойдеш пак, когато си разнищен.

НЯМА БОГ! - от надписа крещеше...

Само с вино и жени животът е красив!

А душите бедни, страдащи и грешни

сами остават... и няма кой да ги спаси!

17.09.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jarjar (Пламен Митев)

Татяна, правилно, човек вижда това в което вярва. А земният живот е кратък и всеки трябва да го изживее както си иска, стига да не пречи на другите.

2010-09-20T11:09:53+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Вярно - оттам виждаш това, в което си вярвал на земята. Как ще видиш Бог, или нещо светло щом не вярваш в него!Много жалко , да се върнеш обратно с такава цел.

2010-09-20T10:13:37+03:00
jarjar (Пламен Митев)

Ирина, ако те притеснява това, че няма Бог, това го казва човек, който е бил отвъд и не го е видял. А жаждата за живот и материални удоволствия са го върнали обратно. Дали Бог съществува или не, не е важно... важното е в какво вярваш ти! И не е задължително да го видиш, за да си сигурна че той съществува.

2010-09-19T21:47:40+03:00
ira77 (Ирина)

Интересно, добре написано, но не съм съгласна с автора!

2010-09-19T21:27:31+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0