САМОТНИ ДУШИ
Той бе в кома. Дълго беше сам.
Не чуваше, не виждаше. Затворен
в своя свят... за всички беше ням,
макар че дълго, дълго му говорех.
И там, във тихата си бяла стая,
той очи отвори, бавно, като в чудо -
проговори: Сънувах или не, не зная,
но това, което е отвъд... е лудост!
Надпис огнен се яви пред мене,
буквите горяха, цели в адски пламък...
случваше се всичко като във творение, ...