jarjar (Пламен Митев)
3 7
19 sept 2010, 21:02

Самотни души 

  Poesía » Filosófica
932 0 4

 

САМОТНИ ДУШИ

 

Той бе в кома. Дълго беше сам.

Не чуваше, не виждаше. Затворен

в своя свят... за всички беше ням,

макар че дълго, дълго му говорех.

 

И там, във тихата си бяла стая,

той очи отвори, бавно, като в чудо -

проговори: Сънувах или не, не зная,

но това, което е отвъд... е лудост!

 

Надпис огнен се яви пред мене,

буквите горяха, цели в адски пламък...

случваше се всичко като във творение,

а смисълът тежеше, сякаш бе от камък!

 

Щом си тук и огнените знаци виждаш,

застанал си на прага, нататък няма нищо!

Върни се да довършиш земните си грижи,

ще дойдеш пак, когато си разнищен.

 

НЯМА БОГ! -  от надписа крещеше...

Само с вино и жени животът е красив!

А душите бедни, страдащи и грешни

сами остават... и няма кой да ги спаси!

 

17.09.2010 г.

© Пламен Митев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Татяна, правилно, човек вижда това в което вярва. А земният живот е кратък и всеки трябва да го изживее както си иска, стига да не пречи на другите.
  • Вярно - оттам виждаш това, в което си вярвал на земята. Как ще видиш Бог, или нещо светло щом не вярваш в него!Много жалко , да се върнеш обратно с такава цел.
  • Ирина, ако те притеснява това, че няма Бог, това го казва човек, който е бил отвъд и не го е видял. А жаждата за живот и материални удоволствия са го върнали обратно. Дали Бог съществува или не, не е важно... важното е в какво вярваш ти! И не е задължително да го видиш, за да си сигурна че той съществува.
  • Интересно, добре написано, но не съм съгласна с автора!
Propuestas
: ??:??