Regina_Hierro (Василена)
60 25
8 авг. 2006 г., 20:03

Самотно стихотворение 

  Поэзия
1865 2 16

                                   САМОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

“Сама ли си?”- попита ме морето.

“Сама съм – отговорих смело аз –

но братя са ми ветровете,

а ехото ми е сестра.”

 

“Сама ли си?”- попита планината.

“Сама съм – и отвърнах без тъга –

но моята самотност е крилата,

и силна съм затуй, че съм сама.”

 

Сама заспивам всяка хладна вечер,

На утрото осъмвам пак така.

И скитам, откога не помня вече,

из улици – пустини все сама.

 

Сама съм…А пък всички са по двама.

Сама съм – в този сам живот.

Краката ми, от тръни изподрани,

са свикнали сами да търсят брод.

 

Сама съм тая вечер вън на двора,

сама е явно моята съдба.

В очите ми е хладната умора –

и тая нощ дошла е пак сама.

 

“Сама ли си?” – попита ме луната.

“Сама съм...” - бършех своите сълзи.

“Сама е много често светлината,

но побеждава хиляди тъми.”

 

 

                  23.04.2002г.

© Василена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??