Regina_Hierro (Василена)
60 25
8.08.2006 г., 20:03 ч.

Самотно стихотворение 

  Поезия
1749 2 16

                                   САМОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

“Сама ли си?”- попита ме морето.

“Сама съм – отговорих смело аз –

но братя са ми ветровете,

а ехото ми е сестра.”

 

“Сама ли си?”- попита планината.

“Сама съм – и отвърнах без тъга –

но моята самотност е крилата,

и силна съм затуй, че съм сама.”

 

Сама заспивам всяка хладна вечер,

На утрото осъмвам пак така.

И скитам, откога не помня вече,

из улици – пустини все сама.

 

Сама съм…А пък всички са по двама.

Сама съм – в този сам живот.

Краката ми, от тръни изподрани,

са свикнали сами да търсят брод.

 

Сама съм тая вечер вън на двора,

сама е явно моята съдба.

В очите ми е хладната умора –

и тая нощ дошла е пак сама.

 

“Сама ли си?” – попита ме луната.

“Сама съм...” - бършех своите сълзи.

“Сама е много често светлината,

но побеждава хиляди тъми.”

 

 

                  23.04.2002г.

© Василена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??