Самоубийство
САМОУБИЙСТВО
“...прашката срещу Голиат...”
Иван АРНАУДОВ, “Самоубийство”
Не съм овчар в полята на Юдея,
не съм Давид! Не нося прашка даже.
Пък и какво ли бих направил с нея –
кой може с прашка злото да накаже?
На Библията страниците прашни
са пълни с притчи. Но това са думи!
А ний живеем време зло и страшно,
безмилостно, бухалково, куршумено...
И Голиат не е с ръце на кръста
застанал сред изсъхналите буци,
макар с плещи на бик, с чело два пръста,
дебеловрат и с яростни юмруци,
досущ като богата мутра тъпа
зад тъмните стъкла на “Мерцедес”-а,
с верига златна, стигаща до пъпа –
владетел на света и на прогреса!
Днес той не е филистимянин мазен,
когото можеш да улучиш с камък –
от рота бодигардове е пазен,
живее не в апартамент, а в замък,
пристъпва костюмиран, вратовръзков,
кове закони, с тях избягва риска,
за подкупи огромни суми пръска,
сто депутата в шепата си стиска;
той има хора сред властта продажна,
на гладните раздава подаяния,
а гладният е глух и сляп. Най-важно
за него е сега да се нахрани.
А ти си сам, макар и с прашка в джоба.
Какво очакваш с нея да направиш?
Да победиш, да вкараш злото в гроба?
Да промениш обществените нрави?
Не вярвай на библейски притчи прашни!
Давид за тази битка няма сила –
безбройна рат от Голиати страшни
Закон и Власт си е разпределила
и не воюва с теб, и не воюва –
у нея хляба и у нея ножа
и тя законно на парче купува
душата ти и старата ти кожа.
А да си купен, значи да те няма –
вместо Давид огромна дупка зее
и притчата за него е измама,
а прашката е експонат музеен.
Да тръгнеш с нея днес да срещаш злото,
да чакаш с камък Голиат да биеш,
не е трагедия, а фарс. Защото
си просто стар щастлив самоубиец.
Но да не тръгнеш, да стоиш с овцете,
за прашката да не подириш камък,
от ярост да не те сърбят ръцете,
да си съгласен вечно да те мамят,
позорно купен, само да витийстваш
пред гладните тълпи със притчи прашни,
не е ли същото самоубийство –
по-истинско и сто пъти по-страшно?
Не сме в Юдея.
Но една държава
от Голиати само е измама.
От всяка връв чудесна прашка става,
а камък...
Боже, камъни ли няма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
