22 авг. 2018 г., 12:02

Санчо

355 0 0

САНЧО

 

В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива?

 

Не съм играч. Никога не мога да бъда.
За поставено лице изобщо не ставам.
Истината съвсем скоро ще избълвам,
знаейки, че някому живот подарявам.

 

Останах самотният Санчо в живота,
забравен от своя откачен рицар-водач.
Затворен е пътя тъмен за всякакви квоти.
Дори и магарето хвърли своя ездач.

 

Нарамила на гърба си тежки дисаги,
в тях съм скътала кървавите си рани,
образи черни, образи мили и драги,
неподредени, все още от мен неподбрани.

 

Зная, че в тази тъмна джунгла ще загина.
Ще вървя напред само на Бог в светлината,
но никога под тежестта не ще се огъна,
защото съм Санчо. Сама си избрах съдбата.

 

22 08 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...