22 авг. 2018 г., 12:02

Санчо 

  Поэзия
216 0 0

САНЧО

 

В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива?

 

Не съм играч. Никога не мога да бъда.
За поставено лице изобщо не ставам.
Истината съвсем скоро ще избълвам,
знаейки, че някому живот подарявам.

 

Останах самотният Санчо в живота,
забравен от своя откачен рицар-водач.
Затворен е пътя тъмен за всякакви квоти.
Дори и магарето хвърли своя ездач.

 

Нарамила на гърба си тежки дисаги,
в тях съм скътала кървавите си рани,
образи черни, образи мили и драги,
неподредени, все още от мен неподбрани.

 

Зная, че в тази тъмна джунгла ще загина.
Ще вървя напред само на Бог в светлината,
но никога под тежестта не ще се огъна,
защото съм Санчо. Сама си избрах съдбата.

 

22 08 2015

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??