22 ago 2018, 12:02

Санчо

  Poesía
356 0 0

САНЧО

 

В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива?

 

Не съм играч. Никога не мога да бъда.
За поставено лице изобщо не ставам.
Истината съвсем скоро ще избълвам,
знаейки, че някому живот подарявам.

 

Останах самотният Санчо в живота,
забравен от своя откачен рицар-водач.
Затворен е пътя тъмен за всякакви квоти.
Дори и магарето хвърли своя ездач.

 

Нарамила на гърба си тежки дисаги,
в тях съм скътала кървавите си рани,
образи черни, образи мили и драги,
неподредени, все още от мен неподбрани.

 

Зная, че в тази тъмна джунгла ще загина.
Ще вървя напред само на Бог в светлината,
но никога под тежестта не ще се огъна,
защото съм Санчо. Сама си избрах съдбата.

 

22 08 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....