29 окт. 2018 г., 11:12

Сарра 

  Поэзия » Другая
821 0 0

Видях Глад.

Видях Смърт.

Видях себе си.

Гладна и жадна.

В земите на Йезекиил.

Носех Аврам на гръб.

А ти ми се усмихваш

и пустинята ти е в сърцето ми. 

Не знам дали е ден или е нощ.

Пред мен е Ханаан -

от кости и от хляб.

И устните ми са земя-

напукан угар от скръбта.

И видяха да тече вода от ребрата ти.

А с Авраам си мълчим...

Моля те!

Обещай ми да бъда Сарра...

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??