21 дек. 2006 г., 22:07

Сбогом!

1.1K 0 25

Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!

Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...

И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли,
във косите ми вплетоха влажни пръсти, крадливи.
Как да вдигна очите си, в тях небето боли,
непрежалило птиците, дето от нас си отиват.

Черна угар, настръхнала, сякаш рана лежи -
преболяла от спомени бавно заспива земята...

Няма тук да се върна, след толкова много лъжи!
С тях и моите надежди за стих и за обич умряха!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • аз те обичам.

    И знам И разбирам
    Бих искала никога нищо да не пиша.

    Проклятие е....

    и награда, защото се намираме.
  • удоволствие е да те чета...
  • Всички ние ти подаваме ръка:
    -Върни се, остани при нас!
    Остава да протегнем и крака
    за да накажем наранителя от раз...
  • Здравей мое мило другарче. Ето и моето ОТКРОВЕНИЕ за теб. Не се е раждала душа без порив и мечти. Искам да знаеш, че те почувствах близка още от първия ни разговор, достатъчно ми беше да видя очите ти, за да разбера колко си жива и истинска. Така както са живи думите ти, изтръгнати с много болка и обич от най-дълбоките кътчета на душата ти.. Но не разбра ли миличка, така се ражда красотата.., и нея я има благодарение на хора като теб. Без тях животът на този свят щеше да бъде ужасно грозен и неприветлив, безформен, пуст и неустроен. Знай, че трябва да ценим и обичаме душата на човека. В живота всеки има своя път и вървейки по него ние намираме себе си.. Грозни постъпки като тази, която те е наранила, само ни помагат да раждаме повече обич и да творим красота. Съпреживявам болката ти, защото ти си една малка частица от мен.. Вероятно си такава и за повечето хора, които си накарала да те обичат.. Помни , че има неща в нас, които никога не умират. Те се раждат с болката и красивото чувство на обич, оставяйки своята диря в нас, В ДЕНЯ КОГАТО ГИ СРЕЩАМЕ.
  • Дани, прегръщам те и с този жест ти казвам всичко!
    Другото го знаеш!
    /Прегърни щерката от мен/!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...