21 dic 2006, 22:07

Сбогом!

  Poesía
1.1K 0 25

Моля този стих да не бъде оценяван.
С него искам да кажа сбогом на този сайт.
Поне докато не премине болката ми от една много горчива обида!

Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи,
още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа.
От какво есента тъй горчиво тъжи?
Кое от смълчаните голи дървета ще каже...

И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли,
във косите ми вплетоха влажни пръсти, крадливи.
Как да вдигна очите си, в тях небето боли,
непрежалило птиците, дето от нас си отиват.

Черна угар, настръхнала, сякаш рана лежи -
преболяла от спомени бавно заспива земята...

Няма тук да се върна, след толкова много лъжи!
С тях и моите надежди за стих и за обич умряха!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз те обичам.

    И знам И разбирам
    Бих искала никога нищо да не пиша.

    Проклятие е....

    и награда, защото се намираме.
  • удоволствие е да те чета...
  • Всички ние ти подаваме ръка:
    -Върни се, остани при нас!
    Остава да протегнем и крака
    за да накажем наранителя от раз...
  • Здравей мое мило другарче. Ето и моето ОТКРОВЕНИЕ за теб. Не се е раждала душа без порив и мечти. Искам да знаеш, че те почувствах близка още от първия ни разговор, достатъчно ми беше да видя очите ти, за да разбера колко си жива и истинска. Така както са живи думите ти, изтръгнати с много болка и обич от най-дълбоките кътчета на душата ти.. Но не разбра ли миличка, така се ражда красотата.., и нея я има благодарение на хора като теб. Без тях животът на този свят щеше да бъде ужасно грозен и неприветлив, безформен, пуст и неустроен. Знай, че трябва да ценим и обичаме душата на човека. В живота всеки има своя път и вървейки по него ние намираме себе си.. Грозни постъпки като тази, която те е наранила, само ни помагат да раждаме повече обич и да творим красота. Съпреживявам болката ти, защото ти си една малка частица от мен.. Вероятно си такава и за повечето хора, които си накарала да те обичат.. Помни , че има неща в нас, които никога не умират. Те се раждат с болката и красивото чувство на обич, оставяйки своята диря в нас, В ДЕНЯ КОГАТО ГИ СРЕЩАМЕ.
  • Дани, прегръщам те и с този жест ти казвам всичко!
    Другото го знаеш!
    /Прегърни щерката от мен/!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...