Сбогом !!!
Щастливи спомени,
за красиви мечти.
Убити надежди,
за две зелени очи.
Това ми остана,
след жестоката раздяла.
Плаче моята душа,
да не бъдеш само спомена,
който жестоко ме убива.
Но няма как разбирам.
Лъжец безсрамен бях…признавам.
Сега щастлива си със него,
и за теб съм само минало.
Не искам да плача,
ала всичко на зад ме връща.
Ти си отиде,
и не искам да живея.
Ала да страдам бог ме наказа.
И не мога просто да умра.
Греховете ми са тъй големи,
че смъртта дори не може да ги заличи.
Наказан съм да страдам така,
както страдаше твоята душа.
Под краката ми се срути света,
от ръцете ми отлетя онази мечта,
да се завърнеш при мен в нощта.
Сбогом!!!
Вината беше моя.
И знай, макар да страдам не искам прошка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Петков Все права защищены
Наистина много се радвам че ви харесва.
