9.03.2006 г., 13:06

Сбогом !!!

1.6K 0 9

Щастливи спомени,

за красиви мечти.

Убити надежди,

за две зелени очи.

Това ми остана,

след жестоката раздяла.

Плаче моята душа,

да не бъдеш само спомена,

който жестоко ме убива.

Но няма как разбирам.

Лъжец безсрамен бях…признавам.

Сега щастлива си със него,

и за теб съм само минало.

Не искам да плача,

ала всичко на зад ме връща.

Ти си отиде,

и не искам да живея.

Ала да страдам бог ме наказа.

И не мога просто да умра.

Греховете ми са тъй големи,

че смъртта дори не може да ги заличи.

Наказан съм да страдам така,

както страдаше твоята душа.

Под краката ми се срути света,

от ръцете ми отлетя онази мечта,

да се завърнеш при мен в нощта.

Сбогом!!!

Вината беше моя.

И знай, макар да страдам не искам прошка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Действително много силно написано. Браво!
  • Много благодаря на всички.Наистина много се радвам че ви харесва.
  • Много е силен стиха наистина, и е изпълнен с много чувства! Браво!
  • Чувствата са много силни и истински.С малко редакцийка би станало чудесно, но и така си е хубаво.Успял си да покажеш това което чувстваш с цялата сила на душата си !/ 6/
  • Идеята е хубава,но трябва да поработиш върху съдържанието.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...