Сбогом

17 окт. 2006 г., 18:12

Поэзия

952 0 2

Тъмнина... Плач... Голите стени

сега дори и те плачат с мен.

Голи са колкото моята душа,

ограбена в този греховен ден.

Защо дойде? Кажи ми...

Нима не отричаше ти любовта?

А осъзнаваш ли колко си грешал,

щом едва сега разбра какво е самота.

Всичко е загубено... няма спор.

А можеше да бъде различно,

но само с мечтите си останах,

колкото и да е прозаично.

Сбогом... боли да го изричам.

Но други думи не намирам.

Забрави за всичко между нас...

дори и аз това разбирам...

Сбогом...