Тежими нещо на душата,
очете ми със сълзи се наляха.
Сърцето ми сега кърви,
че, Меро, теб изгубих...
                               забрави!

Думичка не мога аз да кажа,
че планина във гърлото ми там застана.
На кого ли аз да кажа и мъката си да
                                                 разкажа?

Отиде си и сбогом ти не каза.
Така да бъде! Знай, че спомена не ще забравя.

Гостенка дошла при тебе, знам,
лицетоти покрила с бял воал.
Била е нежна и добра, била е просто тя -
                                                   СМЪРТА!
 И тръгнала си с нея, знам.
Къде ли ще те одведе това, не знам.
Но вярвам, че ще си добре,
без болка и без ядове.

 Спомена за теб не ще угасне.
Знам, не искаше сълзи,
ала ти със нас не се прости.
 СБОГОМ и ПРОСТИ!!!