Сбогом, любов моя бленувана.
Сбогом, любов моя желана.
Сбогом, любов моя ориснице.

Ти, любов, тръгваш си.
Оставяш ме сама със самотата и страха.
Пак пристъпвам бавно зад тебе,
за да заключа за пореден път тази врата,
орисала ме да живея в тъмнина.

Далеч от всичко и всички,
чак накрая на света.
Далеч от луната и слънцето,
далеч от морето и пясъка.

Сбогом, любов моя... отивай си!
Тръгвай, че вече е късно -
късно за колебания и лъжи,
късно да върнеш откраднатото сърце
обратво в моята гръд.

Тръгвай си! Сбогом...