Sep 17, 2006, 12:21 AM

Сбогом любов

  Poetry
1.2K 0 0
Сбогом, любов моя бленувана.
Сбогом, любов моя желана.
Сбогом, любов моя ориснице.

Ти, любов, тръгваш си.
Оставяш ме сама със самотата и страха.
Пак пристъпвам бавно зад тебе,
за да заключа за пореден път тази врата,
орисала ме да живея в тъмнина.

Далеч от всичко и всички,
чак накрая на света.
Далеч от луната и слънцето,
далеч от морето и пясъка.

Сбогом, любов моя... отивай си!
Тръгвай, че вече е късно -
късно за колебания и лъжи,
късно да върнеш откраднатото сърце
обратво в моята гръд.

Тръгвай си! Сбогом...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...