2 сент. 2006 г., 23:34

сбогом моя голяма любов

1.5K 0 4
  •       Сбогом, моя голяма любов!
          Ти от мен пожела да си тръгнеш.
          Сбогом, мой единствен живот!
          Някой ден може би пак ще се върнеш.

          Ти си тръгваш! Аз викам след теб
          и гласът ми кънти в полумрака,
          но сърцето ти е бучка от лед
          и душата ми нежна разплака.

          Не! Аз не плача! Плаче дъждът.
          Той се стича по бузите мои
          и в устните влива вода,
          за да изтрие целувките твои.

         Сбогом, моя голяма любов!
         Някой ден може би пак ще се върнеш.
         Ще те чакам, единствен мой зов,
         да дойдеш и пак да ме прегърнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами честно казано това сам го чела много отдавна в на майка ми една стара тетрадка за стихове и спомени и извинявай много,но не мисля,че това е твое произведение Виляна.Но може и да е на "кумеца",нещо ми се струва че не е уточнено савсем.Кой го е писал наистина?Не е хубаво да се лъже!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много е красиво! Не! Аз не плача! Плаче дъждът! това много ми хареса!
  • Поздрави за хубавия стих,Вилияна!
  • Браво ,Вили ...Стиха е чудесен, но ако послушаш Мими и Емил ще бъде и безупречен. Всички правим грешки от време на време , но твоите ще ни извадят очите затова моля те, оправи ги бързо.
    От мен /6/ за стиха.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...